Явор Колев: Киберсигурността трябва да се учи още от 1-и клас
На 10 години детето вероятно вече е в някоя обществена мрежа
Родителите не приказват с децата си за заплахите в интернет, а им го забраняват - по този начин се губи доверието
- Всички родители трескаво приготвят децата си за първия образователен ден, към този момент са подготвени с раници, тетрадки и учебници. Но до каква степен са готови и за заплахите в интернет?
- Родителите не приказват с децата си за заплахите в интернет, а им го не разрешават. Това разбрахме от учениците, с които се срещнахме в границите на обществената акция “Пази детето в интернет ” на застрахователна компания “Лев Инс ”. Затова акцията ни продължава в тенденция на образоване и изостряне на вниманието на родителите към казуса. Динамиката на деня, прекомерно огромната ни ангажираност приспиват сетивата ни и по този начин пропущаме значими сигнали, които детето дава за зародила заплаха в онлайн пространството.
Много постоянно децата не споделят с родителите си, които са прекомерно заети. Търсят поддръжка или схващане в свои връстници през обществените мрежи, а там дебнат полови насилници, хора, които могат да застрашат децата ни.
В този смисъл образованието, подготовката за този виртуален свят е на първо място наш дълг. Киберсигурността би трябвало да заеме уместно място в образователните проекти, защото няма по какъв начин да се откъснем от цифровия свят. От 1-и клас би трябвало да има часове по киберсигурност или такива по безвреден интернет, с цел да изградим просвета на кибербезопасност още от най-ранна детска възраст.
- Кои са главните неточности, които позволяват родителите?
- Призовавам родителите да не бъдат императивни, да не си служат със закани, да не изключват и не разрешават устройствата. Това са стъпки, които водят до неточности и загуба на доверие. Рискуваме да скъсаме връзката и да нямаме право на ход в рискова за детето обстановка.
Често подценяваме качествата на децата си в интернет и не позволяваме, че те могат да станат жертви на киберпрестъпления. Родителите би трябвало да бъдат образец за несъмнено и етично онлайн държание. Ако самите те не съблюдават съществени правила за киберсигурност, мъчно ще убедят децата си да го вършат.
През последните 3 години киберпрестъпленията против деца са се нараснали в пъти
За предходната година са докладвани над 300 случая, което прави съвсем по един случай дневно, само че би трябвало да отбележим, че е статистика единствено на докладвани сигнали, за доста от тях способените органи не са сигнализирани. Това са стряскащи данни.
- Кои са най-честите закани съгласно възрастта на детето?
- С сътрудниците ни от Cyberone направихме една примерна скица, основана на нашите изследвания и опит за това какви са заканите за децата предвид на възрастта им.
3-6 години - в тази възраст децата нормално играят на видеоигри или гледат видео и фотоси, а рисковете не са чак толкоз огромни. Основните рискове са инцидентното попадане на неуместно наличие, като да вземем за пример порнография, свирепост, принуждение или циничен език. По-рядко, само че не и невероятно е при онлайн игрите с повече играчи някой консуматор да се опита да откри контакт с детето или да кликне върху несъответствуваща реклама.
Между 7 и 9 години децата от ден на ден се ориентират към онлайн игри с по-голям брой играчи и това покачва риска от нежелан контакт. Друга заплаха, която става по-вероятна, са обидите и тормозът от други играчи - негови връстници. Все по-близо е моментът, когато детето умишлено ще се заинтересува от фамилиарност и порнография. 10 -12 години - вероятността детето към този момент да е в някоя обществена мрежа и да употребява стратегии за изпращане на известия е огромна, изключително след онлайн образованието. На първо място, естествено, идват фейсбук и вайбър, само че децата бързо се научават от връстници и се записват и в други мрежи като Ask.fm, Snapchat, Instagram, Tumblr и TiKTok. Вероятно преди да настъпи този миг, с децата би трябвало да се проведат диалозите за неприличните селфита и видеа, за потреблението на камерата и даването на позволения, които другите приложения желаят от потребителите.
Възрастта сред 13-15 години - най-рисковата, когато младежите опитват и тестват границите на разрешеното и непозволеното. Изключително значимо е родителите да се интересуват от онлайн живота на своите деца по доброжелателен и разбиращ метод. Диалогът за зародилите рискове, каквито са онлайн тормозът против други връстници или против самия младеж, също е от огромно значение.
Рисковете понижават на 16-18 години , защото младежът към този момент има построени лични привички на приложимост на мрежата и лични ползи. Все отново е добре родителите да се интересуват какво включват тези ползи и да продължат разговора за сигурността в интернет.
Както родителите построяват уменията за другарство на децата си лице в лице, по този начин би трябвало да извърнат внимание и на общуването онлайн и боравенето с големите количества информация, до която детето може да има достъп. И до момента в който общуването с детето е по-скоро въпрос на фамилни връзки и вероятно консултиране с психолог или терапевт, то от техническа позиция могат да оказват помощ тъкмо специалистите по киберсигурност.
- Какви правила за киберсигурност можем да използван у дома? Възможно ли е да защитим онлайн пространството, в което сърфира детето?
- Най-важно е да следим онлайн държанието на детето си и да имаме добра чувствителност за необикновени промени. Препоръчвам родителите да проучат наличните софтуерни принадлежности за надзор и мониторинг, които могат да оказват помощ за по-добра отбрана. Един подобен инструмент е застраховката “Компютърна сигурност вкъщи ”, която предлагаме в “Лев Инс ”. С нея пазиме освен компютърната си техника, само че получаваме и безвредно прилагане на интернет. Полицата е извънредно подобаваща за хора, които желаят да предпазят себе си и децата си от зловредно цифрово наличие. Специализиран софтуеър блокира всички рискови уеб сайтове. Защитата е 24/7 и може да разчитате на два центъра по киберсигурност – в България и Израел, и денонощен незабавен телефон при зародила хакерска офанзива. Превенцията постоянно е най-хубавата отбрана.
Наскоро социологическо проучване на организация “Тренд ” сподели няколко доста притеснителни трендове в обществото ни. Напълно неосведомени по тематиката киберсигурност са над 65% от запитаните, а цели над 40% признават, че споделят своя персонална информация в интернет - цялостно име, адрес, телефонен номер и така нататък Това проучване сподели също, че съгласно 48% от българите родителите носят в най-голяма степен отговорност за сигурността на децата в киберпространството.
- Кое е най-разпространеното закононарушение онлайн?
- Сексуалното изнудване. Насилниците постоянно употребяват обществени мрежи и онлайн конгреси, с цел да открият контакт с евентуални жертви. При това се крият зад подправени профили и лъжливи истории, като търсят бърз метод да завоюват доверие.
Сексуалните насилници на деца в интернет могат да бъдат лица с разнообразни специалности и обществен статус. Те са хитри, обиграни и се стремят до последно да останат невидими и анонимни.
Не си представяйте, че нарушителите са грозни и неприятно облечени, в противен случай – това са напълно обикновено изглеждащи хора, които не се разграничават от минувачите на улицата, 95 на 100 са мъже.
Те предизвикват, принуждават или заплашват децата да вземат участие в полов диалог, продан на фотоси и видеоматериали или даже персонални срещи. Основната цел е да изведат детето на улицата и да злоупотребят с него полово. Точно в такива моменти основна роля изиграва хубавичко връзка сред дете и родител. Тогава споделят. Тогава имаме късмет да спасим детето си!
- А какъв е профилът на жертвите? Кои деца попадат в така наречен рискова група?
- Обикновено това са деца сред 8 и 16 години. Еднакво склонни да водят връзка са и момчетата, и девойките. Момчетата обаче рядко споделят както с родителите, по този начин и с учителите. Много постоянно се затварят в себе си и стопират да беседват. Докато девойките от време на време дори се влюбват в нарушителите, защото те са умели манипулатори и положителни психолози. Хубаво е да следим какво разгласяват децата в обществените мрежи и да ги възпитаваме в това да се въздържат от прекомерно предизвикателни фотоси.
- Каква е ролята на учебното заведение в този развой по ограмотяване и предварителна защита?
- Бих споделил по този начин – да се замислим каква е ролята на цялото ни общество. Защото всички дружно - родители, учители, институции, би трябвало да сме еднообразно мощни в битката с заплахите в мрежата. Призовавам учителите да разясняват в часа на класния, в часовете по осведомителни технологии другите видове рискове и методите, по които да се защищават децата. Може би е добре в учебниците по информацонни технологи да се обособят раздели по киберсигурност по отношение на възрастовите групи на децата.
Искрено имам вяра, че е добре сходни стратегии да стартират да се развиват още в междинното обучение, като се обособят паралелки с профил киберсигурност в професионалните гимназии с софтуерна устременост. В общообразователните училища е наклонност да се основават профилирани паралелки с устременост към осведомителните технологии, за какво там да не се застъпи по-широко тематиката или да се намерения за създавенето и на паралелки с тази устременост. По този метод ще повишим цифровата просвета на учениците, техните родители и редом ще подготвим бъдещите киберексперти на България.
Виждам, че учениците имат голям интерес към тематиката и че точно учебните заведения са верните места, където да помогнем на бъдещите специалисти на България във всички области на стопанската система да станат по-знаещи и можещи.
Успяхме да се срещнем и обучим над 130 хиляди деца, учители и родители в границите на нашата акция “Пази детето в интернет ”. Благодарим на всички наши сътрудници, учители, шефове, кметове на общини. Всяко едно избавено дете си коства напъните дотук!
Явор Колев завършва магистратура в Аграрния университет в Пловдив и полицейската академия в София. Дългогодишен началник на отдел “Киберпрестъпност ” в ГДБОП и основател на структурите за противопоставяне на киберпрестъпността в България, като близо 15 години е техен началник в Министерство на вътрешните работи и в ДАНС.
Той е почетен офицер на Службата за битка с киберпрестъпленията на Франция, награждаван е с най-високото отличие на Министерство на вътрешните работи – “Почетен знак ” III, II и I степен. Преподавател е в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски ” по киберсигурност.
Родителите не приказват с децата си за заплахите в интернет, а им го забраняват - по този начин се губи доверието
- Всички родители трескаво приготвят децата си за първия образователен ден, към този момент са подготвени с раници, тетрадки и учебници. Но до каква степен са готови и за заплахите в интернет?
- Родителите не приказват с децата си за заплахите в интернет, а им го не разрешават. Това разбрахме от учениците, с които се срещнахме в границите на обществената акция “Пази детето в интернет ” на застрахователна компания “Лев Инс ”. Затова акцията ни продължава в тенденция на образоване и изостряне на вниманието на родителите към казуса. Динамиката на деня, прекомерно огромната ни ангажираност приспиват сетивата ни и по този начин пропущаме значими сигнали, които детето дава за зародила заплаха в онлайн пространството.
Много постоянно децата не споделят с родителите си, които са прекомерно заети. Търсят поддръжка или схващане в свои връстници през обществените мрежи, а там дебнат полови насилници, хора, които могат да застрашат децата ни.
В този смисъл образованието, подготовката за този виртуален свят е на първо място наш дълг. Киберсигурността би трябвало да заеме уместно място в образователните проекти, защото няма по какъв начин да се откъснем от цифровия свят. От 1-и клас би трябвало да има часове по киберсигурност или такива по безвреден интернет, с цел да изградим просвета на кибербезопасност още от най-ранна детска възраст.
- Кои са главните неточности, които позволяват родителите?
- Призовавам родителите да не бъдат императивни, да не си служат със закани, да не изключват и не разрешават устройствата. Това са стъпки, които водят до неточности и загуба на доверие. Рискуваме да скъсаме връзката и да нямаме право на ход в рискова за детето обстановка.
Често подценяваме качествата на децата си в интернет и не позволяваме, че те могат да станат жертви на киберпрестъпления. Родителите би трябвало да бъдат образец за несъмнено и етично онлайн държание. Ако самите те не съблюдават съществени правила за киберсигурност, мъчно ще убедят децата си да го вършат.
През последните 3 години киберпрестъпленията против деца са се нараснали в пъти
За предходната година са докладвани над 300 случая, което прави съвсем по един случай дневно, само че би трябвало да отбележим, че е статистика единствено на докладвани сигнали, за доста от тях способените органи не са сигнализирани. Това са стряскащи данни.
- Кои са най-честите закани съгласно възрастта на детето?
- С сътрудниците ни от Cyberone направихме една примерна скица, основана на нашите изследвания и опит за това какви са заканите за децата предвид на възрастта им.
3-6 години - в тази възраст децата нормално играят на видеоигри или гледат видео и фотоси, а рисковете не са чак толкоз огромни. Основните рискове са инцидентното попадане на неуместно наличие, като да вземем за пример порнография, свирепост, принуждение или циничен език. По-рядко, само че не и невероятно е при онлайн игрите с повече играчи някой консуматор да се опита да откри контакт с детето или да кликне върху несъответствуваща реклама.
Между 7 и 9 години децата от ден на ден се ориентират към онлайн игри с по-голям брой играчи и това покачва риска от нежелан контакт. Друга заплаха, която става по-вероятна, са обидите и тормозът от други играчи - негови връстници. Все по-близо е моментът, когато детето умишлено ще се заинтересува от фамилиарност и порнография. 10 -12 години - вероятността детето към този момент да е в някоя обществена мрежа и да употребява стратегии за изпращане на известия е огромна, изключително след онлайн образованието. На първо място, естествено, идват фейсбук и вайбър, само че децата бързо се научават от връстници и се записват и в други мрежи като Ask.fm, Snapchat, Instagram, Tumblr и TiKTok. Вероятно преди да настъпи този миг, с децата би трябвало да се проведат диалозите за неприличните селфита и видеа, за потреблението на камерата и даването на позволения, които другите приложения желаят от потребителите.
Възрастта сред 13-15 години - най-рисковата, когато младежите опитват и тестват границите на разрешеното и непозволеното. Изключително значимо е родителите да се интересуват от онлайн живота на своите деца по доброжелателен и разбиращ метод. Диалогът за зародилите рискове, каквито са онлайн тормозът против други връстници или против самия младеж, също е от огромно значение.
Рисковете понижават на 16-18 години , защото младежът към този момент има построени лични привички на приложимост на мрежата и лични ползи. Все отново е добре родителите да се интересуват какво включват тези ползи и да продължат разговора за сигурността в интернет.
Както родителите построяват уменията за другарство на децата си лице в лице, по този начин би трябвало да извърнат внимание и на общуването онлайн и боравенето с големите количества информация, до която детето може да има достъп. И до момента в който общуването с детето е по-скоро въпрос на фамилни връзки и вероятно консултиране с психолог или терапевт, то от техническа позиция могат да оказват помощ тъкмо специалистите по киберсигурност.
- Какви правила за киберсигурност можем да използван у дома? Възможно ли е да защитим онлайн пространството, в което сърфира детето?
- Най-важно е да следим онлайн държанието на детето си и да имаме добра чувствителност за необикновени промени. Препоръчвам родителите да проучат наличните софтуерни принадлежности за надзор и мониторинг, които могат да оказват помощ за по-добра отбрана. Един подобен инструмент е застраховката “Компютърна сигурност вкъщи ”, която предлагаме в “Лев Инс ”. С нея пазиме освен компютърната си техника, само че получаваме и безвредно прилагане на интернет. Полицата е извънредно подобаваща за хора, които желаят да предпазят себе си и децата си от зловредно цифрово наличие. Специализиран софтуеър блокира всички рискови уеб сайтове. Защитата е 24/7 и може да разчитате на два центъра по киберсигурност – в България и Израел, и денонощен незабавен телефон при зародила хакерска офанзива. Превенцията постоянно е най-хубавата отбрана.
Наскоро социологическо проучване на организация “Тренд ” сподели няколко доста притеснителни трендове в обществото ни. Напълно неосведомени по тематиката киберсигурност са над 65% от запитаните, а цели над 40% признават, че споделят своя персонална информация в интернет - цялостно име, адрес, телефонен номер и така нататък Това проучване сподели също, че съгласно 48% от българите родителите носят в най-голяма степен отговорност за сигурността на децата в киберпространството.
- Кое е най-разпространеното закононарушение онлайн?
- Сексуалното изнудване. Насилниците постоянно употребяват обществени мрежи и онлайн конгреси, с цел да открият контакт с евентуални жертви. При това се крият зад подправени профили и лъжливи истории, като търсят бърз метод да завоюват доверие.
Сексуалните насилници на деца в интернет могат да бъдат лица с разнообразни специалности и обществен статус. Те са хитри, обиграни и се стремят до последно да останат невидими и анонимни.
Не си представяйте, че нарушителите са грозни и неприятно облечени, в противен случай – това са напълно обикновено изглеждащи хора, които не се разграничават от минувачите на улицата, 95 на 100 са мъже.
Те предизвикват, принуждават или заплашват децата да вземат участие в полов диалог, продан на фотоси и видеоматериали или даже персонални срещи. Основната цел е да изведат детето на улицата и да злоупотребят с него полово. Точно в такива моменти основна роля изиграва хубавичко връзка сред дете и родител. Тогава споделят. Тогава имаме късмет да спасим детето си!
- А какъв е профилът на жертвите? Кои деца попадат в така наречен рискова група?
- Обикновено това са деца сред 8 и 16 години. Еднакво склонни да водят връзка са и момчетата, и девойките. Момчетата обаче рядко споделят както с родителите, по този начин и с учителите. Много постоянно се затварят в себе си и стопират да беседват. Докато девойките от време на време дори се влюбват в нарушителите, защото те са умели манипулатори и положителни психолози. Хубаво е да следим какво разгласяват децата в обществените мрежи и да ги възпитаваме в това да се въздържат от прекомерно предизвикателни фотоси.
- Каква е ролята на учебното заведение в този развой по ограмотяване и предварителна защита?
- Бих споделил по този начин – да се замислим каква е ролята на цялото ни общество. Защото всички дружно - родители, учители, институции, би трябвало да сме еднообразно мощни в битката с заплахите в мрежата. Призовавам учителите да разясняват в часа на класния, в часовете по осведомителни технологии другите видове рискове и методите, по които да се защищават децата. Може би е добре в учебниците по информацонни технологи да се обособят раздели по киберсигурност по отношение на възрастовите групи на децата.
Искрено имам вяра, че е добре сходни стратегии да стартират да се развиват още в междинното обучение, като се обособят паралелки с профил киберсигурност в професионалните гимназии с софтуерна устременост. В общообразователните училища е наклонност да се основават профилирани паралелки с устременост към осведомителните технологии, за какво там да не се застъпи по-широко тематиката или да се намерения за създавенето и на паралелки с тази устременост. По този метод ще повишим цифровата просвета на учениците, техните родители и редом ще подготвим бъдещите киберексперти на България.
Виждам, че учениците имат голям интерес към тематиката и че точно учебните заведения са верните места, където да помогнем на бъдещите специалисти на България във всички области на стопанската система да станат по-знаещи и можещи.
Успяхме да се срещнем и обучим над 130 хиляди деца, учители и родители в границите на нашата акция “Пази детето в интернет ”. Благодарим на всички наши сътрудници, учители, шефове, кметове на общини. Всяко едно избавено дете си коства напъните дотук!
Явор Колев завършва магистратура в Аграрния университет в Пловдив и полицейската академия в София. Дългогодишен началник на отдел “Киберпрестъпност ” в ГДБОП и основател на структурите за противопоставяне на киберпрестъпността в България, като близо 15 години е техен началник в Министерство на вътрешните работи и в ДАНС.
Той е почетен офицер на Службата за битка с киберпрестъпленията на Франция, награждаван е с най-високото отличие на Министерство на вътрешните работи – “Почетен знак ” III, II и I степен. Преподавател е в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски ” по киберсигурност.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ